Голямата лъжа за финансирането на науката
Чрез жонглиране с цифри и стъкмистика министрите Владислав Горанов, Томислав Дончев и Красимир Вълчев се пробваха да изкарат, че страната усилва внезапно парите за просвета за 2018 година Гръмко бе оповестено, че бюджетът ще даде 405,8 млн. лева за просвета, което било 0,38% от Брутният вътрешен продукт и растежът е страховит, тъй като за тази година процентът за просвета бил 0,28. Да, но не.
Лъжете!
Защото въпросните 405,8 милиона се намират в консолидираната фискална стратегия, което ще рече, че в тях влизат освен средствата от държавния бюджет, само че и европарите от Европейски Съюз по оперативни и други стратегии плюс личните доходи на научните институции от планове, от продажба на теоретичен артикул, даже от наеми. Затова изказванието, че страната усилва " обществените средства за просвета ", е просто една лъжа.
Всички сметки и разбивки бяха показани пред парламентарната комисия по обучение и просвета ту посредством консолидираната стратегия, ту посредством графите от републиканския бюджет, и присъстващите затънаха
в цялостния разнобой на тази " хватка "
Предишния ден, на 1 ноември, Горанов и Дончев дадоха умишлен брифинг - контра на митинга на учените от Българска академия на науките и Селскостопанската академия (ССА), с цел да обяснят, че в държавния бюджет за 2018 година имало 121 млн. лева повече за науката. Министър Красимир Вълчев обаче изясни пред депутатите, че над 40 млн. лева от тях не са увеличени пари, тях и в този момент ги има в бюджета, само че са в други пера, а за 2018 година просто минават към перо " Наука ". Не стана ясно за какво се прави това и единствената логичност е, че би трябвало да се " изобразят " средства за науката, с която ситуацията е трагично. Преди дни Национален статистически институт за кол път се осмели да уточни, че парите за просвета в последните години фрапантно понижават и са на равнище към три пъти под междинното за ЕС-28. Само от 2012 до 2016 година процентът на държавните средства за просвета е намалял с 10 на 100 (!) Чудно ли е, че работещите в науката са намалели в това време с към 8000 души? А в този момент властта & клакьори изясняват, че България през днешния ден е доста добре, само че в положителни времена би трябвало да се пести. Интересно за какво богатите страни в Европа не са така неолиберално спестовни като нас, ами харчат за обществените си потребности през държавните си бюджети много по-високи проценти от брутния си артикул. Понеже пък в неприятни времена априори се пести, за Дянковите почитатели науката остава постоянно в графата " спестени ", с всички последствия за страната - материални и духовни. За ръководещите е недостижимо даже усилието да вдървен, че науката не се вижда като щанда за обувки, само че без нея страната затъва в блатото. Защото
като скапеш акумулатора, няма изплъзване от тинята
По думите на Красимир Вълчев, нарастването на парите за просвета от държавния бюджет за 2018 година действително било към 72 млн. лева В тези пари се включват 4,9 млн. лева повече за Българска академия на науките по отношение на тази година; към 3,9 млн. повече за ССА; към 1,6 млн. лева в допълнение за фонд " Научни проучвания " на МОН (но не за планове, а за разплащане с оценители); 3,8 млн. лева повече за членски импорт на България в интернационалните научни организации и 2,5 млн. лева за увеличение на докторантските стипендии от 450 на 500 лева В сумата влизат и едни 63,5 млн. лева, които към този момент не били разпределени на никое място в централния бюджет, само че щели да се употребяват за финансиране на научните организации според от резултатите, за национални стратегии с конкурсно финансиране за млади учени или за привличане на учени от чужбина за работа у нас. Засега такива стратегии няма, не е ясно по кое време ще ги има, нито кой и по какъв начин ще прави състезания, разпоредбите занапред ще се прецизират - можело това да стане посредством фонда " Научни проучвания " да вземем за пример.
Само че такива пари за просвета не са написани в бюджета на МОН, там за това перо има едвам 33,2 млн. лева, от които за научния фонд са единствено 16,6 млн. лева, за поддържане на достъп до интернационалните бази данни 7 млн. лева, има и пари за членския импорт на България в интернационалните научни организации. Толкоз.
Впрочем, и за предходната година обещаваха 7 млн. лева за базите данни и още за членски вносове, пък не ги дадоха и станаха едни кавги с доставчика Elsevier и с вноската за нуклеарния център в Дубна. Нищо че Дубна попада даже в така наречен Пътна карта на научните инфраструктури, употребени от България.
Между другото, по думите на Горанов, във въпросните 63,5 млн. лева влизат и едни 20 млн. лева за тази карта. Тя обаче няма общо с конкурсното начало. Изготвянето й бе сложено от Европейска комисия като авансово условия, с цел да тръгне оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " (ОПНОИР) в частта за просвета. Програмата и досега не е тръгнала, даже в отчета на Горанов към бюджет 2018 написа, че забавянето вещае загуба на съществени евросредства. Пътната карта обаче е нужна, тъй като в Европа " инвентаризират " огромните научни инфраструктури, които имат добра научна инсталация, с цел да се употребява тя взаимно от учените и от бизнеса на континента. Има към този момент одобрени към 40 такива мощни инфраструктури. У нас бе изработен диагностичен обзор на научните комплекси и представете си, че ги изкараха цели 161! От тях 12 са с европейско значение, 84 с национално и 65 с районно. Засега в Пътната карта, призната от Министерски съвет през юни т.г., са включени 23, като за присъединяване в тях аплайват всевъзможни научни звена от институти и вузове. Та, през 2018 година ще бъдат оценени опциите на тези звена да образуват консорциуми и чак през 2019 година вероятно ще им се дават пари - национални и европейски, да окомплектоват апаратурата си и да я оферират за прилагане на бизнеса. Като че взаимното прилагане и връзките с компании (ако някой бизнес желае да му се вършат проучвания с апаратури), не може да стават и в този момент просто с контракти. Освен губи време за учените попълването на тази карта нищо друго не вещае. Но тъй като при безрибие и ракът е риба, учените в вяра за някоя стотинка изливат тонове мастило да пишат стотици страници, дето нямат общо с никаква просвета.
Сещате се, че в Пътната карта се мъдри и скандалният ХайТехпарк на Плевнелиев в София, който е " хай " единствено с глътнатите 100 милиона до момента без всякаква изгода. Нищо чудно да забележим едни " наши хора ", уредени със последващи пари от тези, които към този момент химерно се разписват в бюджета.
Според министър Вълчев, от тези имагинерни 63 милиона " за планове " най-малко 35 млн. лева можело да отидат в Българска академия на науките като водеща институция. Но даже той се съгласи, че те нито ще тръгнат бързо, нито ще доведат до нарастване на мизерните заплати. Пък и още нямало методика за оценяване на резултатите в науката. На въпрос на ДУМА за какво МОН още не оповестява обещания отчет от направеното оценяване на научните резултати в научните организации и вузовете, по които сякаш щеше да дефинира финансирането, министър Вълчев отговори мъгляво, че това оценяване било единствено междинно. Един тип, служебна проба...
В последна сметка какво се дава действително на звената, които вършат науката у нас? Българска академия на науките получава 83,07 млн. лева - с 4,8 млн. лева повече от тазгодишната си извънредно занижена дотация. Според ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, тези пари няма да покрият напълно даже растежа на минимална заплата, която ще е 510 лева от януари 2018 година
Срамно е да се каже, само че поради целенасочения финансов геноцид на последните държавни управления по отношение на Българска академия на науките в академията в този момент работят на минимална заплата 480 асистенти и още 830 основни асистенти след отбрана на дисертациите си са със заплата към минималната. Средното възнаграждение в Българска академия на науките и Селскостопанската академия (ССА) е с към 300 лева под междинното за страната.
Това ни обрича на разпад
младите учени напущат поголовно, разясниха проф. Никола Малиновски и проф. Лъчезар Аврамов, членове на Общото заседание и на Настоятелството на академията.
Впрочем, Настоятелството на Българска академия на науките, в което влизат и Томислав Дончев, и Румяна Бъчварова като представители на държавното управление, реши наскоро - с техните гласове в това число (!), че минималният бюджет за покриване на екзистенцминимума на Българска академия на науките за идната година би трябвало да е 98 млн. лева.
В комисията министър Вълчев реагира, като съобщи, че държавното управление не контролира щата в самостоятелните вузове и Българска академия на науките, то дефинира единствено дотацията. " Не съм споделил, че нарастването от 4,8 млн. лева е за покриване на минималните заплати ", съобщи министърът. А защо да е, като дотацията не покрива нито смешните заплати, нито тока и парното на институтите. Какви планове, като нямаш ток в лабораторията, а нощем караш такси, с цел да се изхранваш?! ( " Като им спрем парите, сами ще се закрият " - информация Дянков). Отгоре на всичко и парите за докторантите не се превеждат настрана целево на Българска академия на науките, както планува законът, ами се заделят от същата незадоволителна дотация. Вълчев обаче повтори това, което от ГЕРБ споделят всякога, когато
би трябвало да оправдаят геноцида над науката
- трябвало да се заплаща за резултати и данъкоплатците трябвало да бъдат уверени, че има смисъл да се дават държавни пари за просвета. Хич не се сещат за данъкоплатците, когато подвигат двойно и тройно заплатите на Бойковите висши служители или пускат публични поръчки за милиони на свои хора. Дали убеждават някого, че има смисъл да дават едни огромни държавни пари за раздутите чиновнически щатове по министерствата и дали там заплащат " съгласно резултатите " на конкурентен принцип. Цинично. Ако плащаха за качество, Българска академия на науките до момента трябваше да са я позлатили с нейните над 50% от интернационално приетата научна продукция на България и с нейните непроменяемо одобрявани на ура от депутатите годишни доклади - тя единствена в бранша се регистрира пред Народното събрание. И единствена мина през интернационален одит, оценена високо от огромен екип от европейски учени, експерти съответно в одитирането на научни звена! И е 137-ма в интернационалните рейтинги на 8000 научни институции в света.
За ССА, която тази година получи едни 13 млн. лева от бюджета, парите за 2018 година още веднъж на никое място в бюджета не се виждат. При разискването в земеделската комисия на Народно събрание обаче се разбра, че щели да й дадат към 17 млн. лева - с 3,9 млн. лева повече от в този момент. А единствено за мизерните заплати там са нужни 16 млн. лева На всички вузове пък за научна (и издателска) активност през 2018 година се дават отново 8 млн. лева, които си стоят все същите от няколко години, нито стотинка повече. А в тригодишната прогноза до 2020 година държавното управление " замразява " средствата за вузовете на равнище 2018-та. Въпреки растежа с 50 лева на докторантските стипендии те ще останат с 10 лева по-ниски от минималната заплата. Преди дни докторанти с отворено писмо, а и Националното посланичество на студентските препоръки, желаеха стипендиите да са равни на една и половина минимална заплата.
Фондът за научни проучвания посредством състезания, видяхме, е с 16,6 млн. лева - с най-малък растеж, и то с цел да заплаща на оценителите на планове. Не знам по какъв начин Горанов оцени тези 8 млн. евро като " забележителен запас " на фона на сродните фондове в страните на Европейски Съюз, които страните зареждат с по над милиард евро. Но поради мощно понижения брой на учените у нас то и без това
просто няма кой да прави оценка плановете
не доближават оценители. С две думи, действително учените в страната получават общо 10,3 млн. лева нарастване за 2018 година Това е. Другото е " може би някой ден ".
С две думи, вместо да дадат пари за подсилване и развиване на съществуващите научни звена, които работят добре и дейно, ръководещите убиват тях, а замислят да насочват средства за нови " научни структури ", от които някой ще се облажи добре.
Същото е и с ОПНОИР, по която са планувани така наречен центрове за върхови достижения и за подготвеност за 350 млн. лева, плюс районни центрове за още 120 милиона. Ако научната част на програмата тръгне въобще. Впрочем, в предходния програмен интервал някои страни пробваха да вършат такива центрове, а в този момент се отхвърлят като Чехия да вземем за пример, тъй като видяха, че резултатът е нулев.
Като има пари, дано те се насочат там, където ще дадат резултат, за ясни и елементарни неща - към научния фонд до най-малко 30 млн. лева.; за докторантски стипендии по 800 лева месечно, за Българска академия на науките още 15 млн. лева, за съфинансиране на европейски планове по програмата COST, сподели в телевизионно изявление завчера някогашният министър проф. Николай Денков. Според него същите суми може да се пренасочат рационално при второто четене на бюджета.
Може, само че няма да стане. Защото депутатите от властващата коалиция гласоподават като роботи без всякаква мисъл това, което им спуснат " отгорe ".
МОН свива с 50 млн. лева европарите за обучение
С над 50 млн лева ще бъдат понижени парите за 9 плана по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", оповестиха от МОН. Причината е, че в края на 2016 година Брюксел откри нарушавания по процедури в частта за обучение и замрази заплащанията по оперативната стратегия. Европейска комисия заяви, че ще наложи финансови корекции върху еврофинансирането, което значи, че пари по към този момент подписани контракти ще се изплащат на изпълнителите от държавния бюджет, не от европейския. България сама понижава парите с вярата, че Европейска комисия ще размрази заплащанията по програмата. Свиването с 50 млн. лева се отнася за планове с общ бюджет от близо 268 млн. лева Сред тях са " Твоят час " за финансиране на извънкласни действия в учебните заведения, плановете за студентски и училищен практики, за студентски стипендии и обучение на възрастни. Според министър Красимир Вълчев, понижението на бюджетите няма да визира главните действия по плановете, а просто няма да бъдат осъществени някои разноски за хонорари на екипите за ръководство на планове и за външни услуги.
Лъжете!
Защото въпросните 405,8 милиона се намират в консолидираната фискална стратегия, което ще рече, че в тях влизат освен средствата от държавния бюджет, само че и европарите от Европейски Съюз по оперативни и други стратегии плюс личните доходи на научните институции от планове, от продажба на теоретичен артикул, даже от наеми. Затова изказванието, че страната усилва " обществените средства за просвета ", е просто една лъжа.
Всички сметки и разбивки бяха показани пред парламентарната комисия по обучение и просвета ту посредством консолидираната стратегия, ту посредством графите от републиканския бюджет, и присъстващите затънаха
в цялостния разнобой на тази " хватка "
Предишния ден, на 1 ноември, Горанов и Дончев дадоха умишлен брифинг - контра на митинга на учените от Българска академия на науките и Селскостопанската академия (ССА), с цел да обяснят, че в държавния бюджет за 2018 година имало 121 млн. лева повече за науката. Министър Красимир Вълчев обаче изясни пред депутатите, че над 40 млн. лева от тях не са увеличени пари, тях и в този момент ги има в бюджета, само че са в други пера, а за 2018 година просто минават към перо " Наука ". Не стана ясно за какво се прави това и единствената логичност е, че би трябвало да се " изобразят " средства за науката, с която ситуацията е трагично. Преди дни Национален статистически институт за кол път се осмели да уточни, че парите за просвета в последните години фрапантно понижават и са на равнище към три пъти под междинното за ЕС-28. Само от 2012 до 2016 година процентът на държавните средства за просвета е намалял с 10 на 100 (!) Чудно ли е, че работещите в науката са намалели в това време с към 8000 души? А в този момент властта & клакьори изясняват, че България през днешния ден е доста добре, само че в положителни времена би трябвало да се пести. Интересно за какво богатите страни в Европа не са така неолиберално спестовни като нас, ами харчат за обществените си потребности през държавните си бюджети много по-високи проценти от брутния си артикул. Понеже пък в неприятни времена априори се пести, за Дянковите почитатели науката остава постоянно в графата " спестени ", с всички последствия за страната - материални и духовни. За ръководещите е недостижимо даже усилието да вдървен, че науката не се вижда като щанда за обувки, само че без нея страната затъва в блатото. Защото
като скапеш акумулатора, няма изплъзване от тинята
По думите на Красимир Вълчев, нарастването на парите за просвета от държавния бюджет за 2018 година действително било към 72 млн. лева В тези пари се включват 4,9 млн. лева повече за Българска академия на науките по отношение на тази година; към 3,9 млн. повече за ССА; към 1,6 млн. лева в допълнение за фонд " Научни проучвания " на МОН (но не за планове, а за разплащане с оценители); 3,8 млн. лева повече за членски импорт на България в интернационалните научни организации и 2,5 млн. лева за увеличение на докторантските стипендии от 450 на 500 лева В сумата влизат и едни 63,5 млн. лева, които към този момент не били разпределени на никое място в централния бюджет, само че щели да се употребяват за финансиране на научните организации според от резултатите, за национални стратегии с конкурсно финансиране за млади учени или за привличане на учени от чужбина за работа у нас. Засега такива стратегии няма, не е ясно по кое време ще ги има, нито кой и по какъв начин ще прави състезания, разпоредбите занапред ще се прецизират - можело това да стане посредством фонда " Научни проучвания " да вземем за пример.
Само че такива пари за просвета не са написани в бюджета на МОН, там за това перо има едвам 33,2 млн. лева, от които за научния фонд са единствено 16,6 млн. лева, за поддържане на достъп до интернационалните бази данни 7 млн. лева, има и пари за членския импорт на България в интернационалните научни организации. Толкоз.
Впрочем, и за предходната година обещаваха 7 млн. лева за базите данни и още за членски вносове, пък не ги дадоха и станаха едни кавги с доставчика Elsevier и с вноската за нуклеарния център в Дубна. Нищо че Дубна попада даже в така наречен Пътна карта на научните инфраструктури, употребени от България.
Между другото, по думите на Горанов, във въпросните 63,5 млн. лева влизат и едни 20 млн. лева за тази карта. Тя обаче няма общо с конкурсното начало. Изготвянето й бе сложено от Европейска комисия като авансово условия, с цел да тръгне оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " (ОПНОИР) в частта за просвета. Програмата и досега не е тръгнала, даже в отчета на Горанов към бюджет 2018 написа, че забавянето вещае загуба на съществени евросредства. Пътната карта обаче е нужна, тъй като в Европа " инвентаризират " огромните научни инфраструктури, които имат добра научна инсталация, с цел да се употребява тя взаимно от учените и от бизнеса на континента. Има към този момент одобрени към 40 такива мощни инфраструктури. У нас бе изработен диагностичен обзор на научните комплекси и представете си, че ги изкараха цели 161! От тях 12 са с европейско значение, 84 с национално и 65 с районно. Засега в Пътната карта, призната от Министерски съвет през юни т.г., са включени 23, като за присъединяване в тях аплайват всевъзможни научни звена от институти и вузове. Та, през 2018 година ще бъдат оценени опциите на тези звена да образуват консорциуми и чак през 2019 година вероятно ще им се дават пари - национални и европейски, да окомплектоват апаратурата си и да я оферират за прилагане на бизнеса. Като че взаимното прилагане и връзките с компании (ако някой бизнес желае да му се вършат проучвания с апаратури), не може да стават и в този момент просто с контракти. Освен губи време за учените попълването на тази карта нищо друго не вещае. Но тъй като при безрибие и ракът е риба, учените в вяра за някоя стотинка изливат тонове мастило да пишат стотици страници, дето нямат общо с никаква просвета.
Сещате се, че в Пътната карта се мъдри и скандалният ХайТехпарк на Плевнелиев в София, който е " хай " единствено с глътнатите 100 милиона до момента без всякаква изгода. Нищо чудно да забележим едни " наши хора ", уредени със последващи пари от тези, които към този момент химерно се разписват в бюджета.
Според министър Вълчев, от тези имагинерни 63 милиона " за планове " най-малко 35 млн. лева можело да отидат в Българска академия на науките като водеща институция. Но даже той се съгласи, че те нито ще тръгнат бързо, нито ще доведат до нарастване на мизерните заплати. Пък и още нямало методика за оценяване на резултатите в науката. На въпрос на ДУМА за какво МОН още не оповестява обещания отчет от направеното оценяване на научните резултати в научните организации и вузовете, по които сякаш щеше да дефинира финансирането, министър Вълчев отговори мъгляво, че това оценяване било единствено междинно. Един тип, служебна проба...
В последна сметка какво се дава действително на звената, които вършат науката у нас? Българска академия на науките получава 83,07 млн. лева - с 4,8 млн. лева повече от тазгодишната си извънредно занижена дотация. Според ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, тези пари няма да покрият напълно даже растежа на минимална заплата, която ще е 510 лева от януари 2018 година
Срамно е да се каже, само че поради целенасочения финансов геноцид на последните държавни управления по отношение на Българска академия на науките в академията в този момент работят на минимална заплата 480 асистенти и още 830 основни асистенти след отбрана на дисертациите си са със заплата към минималната. Средното възнаграждение в Българска академия на науките и Селскостопанската академия (ССА) е с към 300 лева под междинното за страната.
Това ни обрича на разпад
младите учени напущат поголовно, разясниха проф. Никола Малиновски и проф. Лъчезар Аврамов, членове на Общото заседание и на Настоятелството на академията.
Впрочем, Настоятелството на Българска академия на науките, в което влизат и Томислав Дончев, и Румяна Бъчварова като представители на държавното управление, реши наскоро - с техните гласове в това число (!), че минималният бюджет за покриване на екзистенцминимума на Българска академия на науките за идната година би трябвало да е 98 млн. лева.
В комисията министър Вълчев реагира, като съобщи, че държавното управление не контролира щата в самостоятелните вузове и Българска академия на науките, то дефинира единствено дотацията. " Не съм споделил, че нарастването от 4,8 млн. лева е за покриване на минималните заплати ", съобщи министърът. А защо да е, като дотацията не покрива нито смешните заплати, нито тока и парното на институтите. Какви планове, като нямаш ток в лабораторията, а нощем караш такси, с цел да се изхранваш?! ( " Като им спрем парите, сами ще се закрият " - информация Дянков). Отгоре на всичко и парите за докторантите не се превеждат настрана целево на Българска академия на науките, както планува законът, ами се заделят от същата незадоволителна дотация. Вълчев обаче повтори това, което от ГЕРБ споделят всякога, когато
би трябвало да оправдаят геноцида над науката
- трябвало да се заплаща за резултати и данъкоплатците трябвало да бъдат уверени, че има смисъл да се дават държавни пари за просвета. Хич не се сещат за данъкоплатците, когато подвигат двойно и тройно заплатите на Бойковите висши служители или пускат публични поръчки за милиони на свои хора. Дали убеждават някого, че има смисъл да дават едни огромни държавни пари за раздутите чиновнически щатове по министерствата и дали там заплащат " съгласно резултатите " на конкурентен принцип. Цинично. Ако плащаха за качество, Българска академия на науките до момента трябваше да са я позлатили с нейните над 50% от интернационално приетата научна продукция на България и с нейните непроменяемо одобрявани на ура от депутатите годишни доклади - тя единствена в бранша се регистрира пред Народното събрание. И единствена мина през интернационален одит, оценена високо от огромен екип от европейски учени, експерти съответно в одитирането на научни звена! И е 137-ма в интернационалните рейтинги на 8000 научни институции в света.
За ССА, която тази година получи едни 13 млн. лева от бюджета, парите за 2018 година още веднъж на никое място в бюджета не се виждат. При разискването в земеделската комисия на Народно събрание обаче се разбра, че щели да й дадат към 17 млн. лева - с 3,9 млн. лева повече от в този момент. А единствено за мизерните заплати там са нужни 16 млн. лева На всички вузове пък за научна (и издателска) активност през 2018 година се дават отново 8 млн. лева, които си стоят все същите от няколко години, нито стотинка повече. А в тригодишната прогноза до 2020 година държавното управление " замразява " средствата за вузовете на равнище 2018-та. Въпреки растежа с 50 лева на докторантските стипендии те ще останат с 10 лева по-ниски от минималната заплата. Преди дни докторанти с отворено писмо, а и Националното посланичество на студентските препоръки, желаеха стипендиите да са равни на една и половина минимална заплата.
Фондът за научни проучвания посредством състезания, видяхме, е с 16,6 млн. лева - с най-малък растеж, и то с цел да заплаща на оценителите на планове. Не знам по какъв начин Горанов оцени тези 8 млн. евро като " забележителен запас " на фона на сродните фондове в страните на Европейски Съюз, които страните зареждат с по над милиард евро. Но поради мощно понижения брой на учените у нас то и без това
просто няма кой да прави оценка плановете
не доближават оценители. С две думи, действително учените в страната получават общо 10,3 млн. лева нарастване за 2018 година Това е. Другото е " може би някой ден ".
С две думи, вместо да дадат пари за подсилване и развиване на съществуващите научни звена, които работят добре и дейно, ръководещите убиват тях, а замислят да насочват средства за нови " научни структури ", от които някой ще се облажи добре.
Същото е и с ОПНОИР, по която са планувани така наречен центрове за върхови достижения и за подготвеност за 350 млн. лева, плюс районни центрове за още 120 милиона. Ако научната част на програмата тръгне въобще. Впрочем, в предходния програмен интервал някои страни пробваха да вършат такива центрове, а в този момент се отхвърлят като Чехия да вземем за пример, тъй като видяха, че резултатът е нулев.
Като има пари, дано те се насочат там, където ще дадат резултат, за ясни и елементарни неща - към научния фонд до най-малко 30 млн. лева.; за докторантски стипендии по 800 лева месечно, за Българска академия на науките още 15 млн. лева, за съфинансиране на европейски планове по програмата COST, сподели в телевизионно изявление завчера някогашният министър проф. Николай Денков. Според него същите суми може да се пренасочат рационално при второто четене на бюджета.
Може, само че няма да стане. Защото депутатите от властващата коалиция гласоподават като роботи без всякаква мисъл това, което им спуснат " отгорe ".
МОН свива с 50 млн. лева европарите за обучение
С над 50 млн лева ще бъдат понижени парите за 9 плана по оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", оповестиха от МОН. Причината е, че в края на 2016 година Брюксел откри нарушавания по процедури в частта за обучение и замрази заплащанията по оперативната стратегия. Европейска комисия заяви, че ще наложи финансови корекции върху еврофинансирането, което значи, че пари по към този момент подписани контракти ще се изплащат на изпълнителите от държавния бюджет, не от европейския. България сама понижава парите с вярата, че Европейска комисия ще размрази заплащанията по програмата. Свиването с 50 млн. лева се отнася за планове с общ бюджет от близо 268 млн. лева Сред тях са " Твоят час " за финансиране на извънкласни действия в учебните заведения, плановете за студентски и училищен практики, за студентски стипендии и обучение на възрастни. Според министър Красимир Вълчев, понижението на бюджетите няма да визира главните действия по плановете, а просто няма да бъдат осъществени някои разноски за хонорари на екипите за ръководство на планове и за външни услуги.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ